Пет изненадващи резултата от финансовата криза през 2008 г.
Прогнозите са мъчно нещо, изключително когато се отнасят за бъдещето, гласи остарял датски анекдот. Това обаче не попречи на финансови специалисти трескаво да спекулират тази есен за бъдещето на финансите и да разискват кой планува финансовата рецесия от 2008 година, написа Джилиан Тет в публикация за Financial Times.
С натрупването на анализите изниква още един завладяващ въпрос – по какъв начин наподобява през днешния ден траекторията на финансите спрямо упованията ни преди 10 години? Моят отговор е: „ малко изненадваща “.
Ако погледнем по какъв начин се развиха финансите, има най-малко пет характерности, които наподобяват отчетливо нелогично, даже необичайно на фона на говоренето в тези изпълнени с суматоха дни след срутва на Lehman Brothers.
Кои са тези изненади? Да стартираме с казуса с дълга. Преди 10 години вложители и финансови институции научиха наново по сложния метод, че несъразмерният ливъридж може да е рисков. Смяташе се за естествено, че дългът ще намалее, защото потърпевшите кредитори и кредитополучатели бяха изплашени.
Но не стана по този начин. Американският ипотечен пазар фактически претърпя развой на деливъридж, както и банките и хедж фондовете. Но цялостният световен дълг набъбна – предходната година той беше 217% от брутния вътрешен артикул, с близо 40 процентни пункта повече, а не по-малко по отношение на 2007 година
Втората изненада е размерът на банките. Ефектът на доминото след банкрута на Lehman сподели заплахите, създавани от „ прекомерно огромните, с цел да рухнат “ финансови институции с изключителна централизация на пазарна мощност и опасности. Както можеше да се чака, появиха се апели за раздробяването им.Големите чудовища са още по-големи – по последни данни най-големите пет банки в Америка управляват 47% от банковите активи по отношение на 44% през 2007 година, а топ 1% от взаимните фондове има 45% от активите. Не е ясно дали регулаторите са съумели да разрешат тази „ прекомерно огромни, с цел да рухнат “ алтернатива.
Третото нелогично развитие е относителната мощ на американските финанси. През 2008 година рецесията изглеждаше „ създадено в Америка “ сага – високорисковите ипотечни заеми и организацията на финансите на Wall Street бяха в основата на рецесията. Изглеждаше естествено да предположим, че американските финанси ще станат по-смирени.
Това не се случи. Американските капиталови банки през днешния ден засенчват европейските си съперници в съвсем всички аспекти (дял на покупко-продажбите, възвръщаемост на вложения капитал и цена на акциите), а финансовите центрове в Ню Йорк и Чикаго не престават да се разрастват, до момента в който Лондон изпитва усложнения поради Brexit.
Следва казусът с небанковите финансови компании. Преди 10 години вложителите откриха света на „ сенчестите банки “, когато схванаха, че огромната скрита екосистема от непрозрачни капиталови принадлежности основава систематични опасности. Регулаторите дадоха обещание да вземат ограничения за изкореняването им. И по този начин свиха ли се сенчестите банки? Не напълно – консервативното определение на сенчестия банков бранш демонстрира, че в този момент размерът му доближава 45 трлн. $ и той управлява 13% от финансовите активи в света по отношение на 28 трлн. $ през 2010 година Мерките на регулаторите против банките просто е тласнало по-голяма част от активността им към сивия бранш.
Петият проблем е обвързван с наказването след рецесията. По това време, когато десетки банки банкрутираха, изглеждаше естествено да предположим, че някои банкери ще се озоват в пандиза. След свадите с американските спестявания и заеми през 80-те години на предишния век имаше стотици правосъдни каузи. Но въпреки че в последните 10 години на банките бяха наложени санкции на обща стойност над 321 милиарда $, (почти) единствените финансисти, които се озоваха в пандиза, бяха тези, които направиха закононарушения без директна връзка с рецесията, като трейдъри, манипулирали междубанковата рента Libor.
Сега циниците може да кажат, че тези пет изненади просто демонстрират какъв брой всесилен остава финансовият хайлайф на запад. Може да заявят също, че те отразяват неспособността на тези елити и самопровъзгласили се реформатори да предложат различни идеологии. Но тези развития могат да бъдат обяснени с шеста нелогична смяна – случилото се в политическата област.
Преди 10 години изглеждаше естествено да чакаме, че рецесията ще докара до напредък на политическата левица. През 2009 година придвижването „ Окупирай Wall Street “ в началото завоюва поддръжка за акцията си против пазарните ексцесии. Дори когато тези групи организират акция под булото на антисистемната изразителност, те нормално имат стеснен интерес от реформирането на структурата на финансите.
Ще се промени ли това в идните години? Може би. Но тук идва основният миг – предишното десетилетие демонстрира, че най-хубавите прогнози се вършат с парченце примирение и с разбирането, че това, което не се случва, от време на време може да е по-значимо от протичащото се.
По публикацията работи: Божидарка Чобалигова
С натрупването на анализите изниква още един завладяващ въпрос – по какъв начин наподобява през днешния ден траекторията на финансите спрямо упованията ни преди 10 години? Моят отговор е: „ малко изненадваща “.
Ако погледнем по какъв начин се развиха финансите, има най-малко пет характерности, които наподобяват отчетливо нелогично, даже необичайно на фона на говоренето в тези изпълнени с суматоха дни след срутва на Lehman Brothers.
Кои са тези изненади? Да стартираме с казуса с дълга. Преди 10 години вложители и финансови институции научиха наново по сложния метод, че несъразмерният ливъридж може да е рисков. Смяташе се за естествено, че дългът ще намалее, защото потърпевшите кредитори и кредитополучатели бяха изплашени.
Но не стана по този начин. Американският ипотечен пазар фактически претърпя развой на деливъридж, както и банките и хедж фондовете. Но цялостният световен дълг набъбна – предходната година той беше 217% от брутния вътрешен артикул, с близо 40 процентни пункта повече, а не по-малко по отношение на 2007 година
Втората изненада е размерът на банките. Ефектът на доминото след банкрута на Lehman сподели заплахите, създавани от „ прекомерно огромните, с цел да рухнат “ финансови институции с изключителна централизация на пазарна мощност и опасности. Както можеше да се чака, появиха се апели за раздробяването им.Големите чудовища са още по-големи – по последни данни най-големите пет банки в Америка управляват 47% от банковите активи по отношение на 44% през 2007 година, а топ 1% от взаимните фондове има 45% от активите. Не е ясно дали регулаторите са съумели да разрешат тази „ прекомерно огромни, с цел да рухнат “ алтернатива.
Третото нелогично развитие е относителната мощ на американските финанси. През 2008 година рецесията изглеждаше „ създадено в Америка “ сага – високорисковите ипотечни заеми и организацията на финансите на Wall Street бяха в основата на рецесията. Изглеждаше естествено да предположим, че американските финанси ще станат по-смирени.
Това не се случи. Американските капиталови банки през днешния ден засенчват европейските си съперници в съвсем всички аспекти (дял на покупко-продажбите, възвръщаемост на вложения капитал и цена на акциите), а финансовите центрове в Ню Йорк и Чикаго не престават да се разрастват, до момента в който Лондон изпитва усложнения поради Brexit.
Следва казусът с небанковите финансови компании. Преди 10 години вложителите откриха света на „ сенчестите банки “, когато схванаха, че огромната скрита екосистема от непрозрачни капиталови принадлежности основава систематични опасности. Регулаторите дадоха обещание да вземат ограничения за изкореняването им. И по този начин свиха ли се сенчестите банки? Не напълно – консервативното определение на сенчестия банков бранш демонстрира, че в този момент размерът му доближава 45 трлн. $ и той управлява 13% от финансовите активи в света по отношение на 28 трлн. $ през 2010 година Мерките на регулаторите против банките просто е тласнало по-голяма част от активността им към сивия бранш.
Петият проблем е обвързван с наказването след рецесията. По това време, когато десетки банки банкрутираха, изглеждаше естествено да предположим, че някои банкери ще се озоват в пандиза. След свадите с американските спестявания и заеми през 80-те години на предишния век имаше стотици правосъдни каузи. Но въпреки че в последните 10 години на банките бяха наложени санкции на обща стойност над 321 милиарда $, (почти) единствените финансисти, които се озоваха в пандиза, бяха тези, които направиха закононарушения без директна връзка с рецесията, като трейдъри, манипулирали междубанковата рента Libor.
Сега циниците може да кажат, че тези пет изненади просто демонстрират какъв брой всесилен остава финансовият хайлайф на запад. Може да заявят също, че те отразяват неспособността на тези елити и самопровъзгласили се реформатори да предложат различни идеологии. Но тези развития могат да бъдат обяснени с шеста нелогична смяна – случилото се в политическата област.
Преди 10 години изглеждаше естествено да чакаме, че рецесията ще докара до напредък на политическата левица. През 2009 година придвижването „ Окупирай Wall Street “ в началото завоюва поддръжка за акцията си против пазарните ексцесии. Дори когато тези групи организират акция под булото на антисистемната изразителност, те нормално имат стеснен интерес от реформирането на структурата на финансите.
Ще се промени ли това в идните години? Може би. Но тук идва основният миг – предишното десетилетие демонстрира, че най-хубавите прогнози се вършат с парченце примирение и с разбирането, че това, което не се случва, от време на време може да е по-значимо от протичащото се.
По публикацията работи: Божидарка Чобалигова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ